8 месеца! Ако човек се е научил да си цени времето за един такъв период може да постигне доста успехи. Ако една фирма работи адекватно, за толкова дни би се доближила бързо до краткосрочните си цели. Ако в  една държава има устойчивост на идеите и яснота за постигането им, то за такива мащаби на времето обществото може да очаква добри дни.

8 месеца! Толкова изминаха от назначаването на новото правителство на България. Дните изминаха неусетно. Изминаха бързо. Но за съжаление това време не донесе кой знае какви промени. Донесе лутане, липса на постоянство и каквато и да е яснота. Правителство на градусите – от 0⁰ до 180⁰ за по-малко от 6 часа. В 8 сутринта твърда позиция, а в обедните новини – отказ и заклеймяване на идеята от ранните часове. И ако има нещо, зад което това управление стои твърдо, то е общественото мнение. Независимо, че обстоятелствата не позволяват подобно държание. Икономическта криза от доста време насам за пръв път налага необходимост от твърдост и рационално поведение. Тя не бива да е повод за паника, а осъзнат шанс за по-нататъшно бързо развитие и подем.

Денят бе понеделник, 21 март, 2010г. В късния следобед из медиите бе разпространен документ с работно заглавие “Мерки за подкрепа и устойчив растеж на българската икономика”. Първо, пагубно закъснение. Такъв план трябваше да има още на 1 септември 2009г. Но все пак най-накрая дебатите бяха насочени от идиотщината на стенограмите към истинския и най-важен проблем – финансовата криза.

Икономиката е неординарна наука. Основното, което трябва да знаем е, че в нея се търси оптималност, а от най-важно значение са взаимозависимостите или по друг начин казано как дадена мярка, план, намерение дава отражение върху някое дадено динамично състояние (поне така виждам аз нейния смисъл).

Да помислим сега. Тенденциите в нашата малка, отворена икономика за първите три месеца може да сведем до кратка представителност: повишение на износа и свиване на вътрешното потребление. Отварям скоба – МАЛКА и ОТВОРЕНА икономика означава, че са абсолютно неблагоразумни кейнсианските препоръки, които кънтят от устите на четящите икономически теории за отмора. Повишението на ДДС на 22% (чуват се и идеи за 24%) означава допълнителен натиск върху вътрешното потребление и все си мисля, че това е прокризисно решение. Отделно се оказва натиск върху икономическия растеж. Отделно ще се генерира инфлация, а оттук и натиск за повишаване на заплати. За последното успяхме да се убедим, че правителството е доста податливо. Трябва да се подчертае, че у нас няма от кой толкова да се изземва. Липсата на данъчни стимули води до лош бизнес климат и спад в притока на инвестиции. Това са прости икономически взаимозависимости. Никакво решение не е и популизма на данъка „лукс”. Заема само отлага проблема, не го решава. Ново задлъжняване може да бъде само глътка въздух, нищо повече. Да, растежа през изминалите години у нас дойде отвън. Но сега изхода от кризата няма да дойде оттам и това следва дебело да се подчертае.

И отново ключовата дума е реформи в публичния сектор. Той трябва да понесе основната тежест на възстановяването. Каква е логиката дясно правителство да харчи повече от което и друго правителство преди това. При свито производство с една четвърт?! Ако дефицита расте стремглаво, както е сега,  съзерцаването на гръцката картина би се оказало поглеждане в огледалото.

8 месеца! 8 месеца нищо! В три думи цялата истина. За толкова време министрите на кабинета „Борисов” произведоха една нула. Във всичко, което свършиха (или май по-точно казваха, че ще свършат) имаше толкова неясноти, толкова много антагонистични позиции, че ако ги сложим като променливи в едно математическо уравнение, то тъждеството е видно: 0=0. Да, не е лесно да управляваш една бедна нация, която иска след 7-часов сън да се събуди с швейцарски стандарт на живот. Не е лесно да я убедиш да се лиши и от малкото, което има. Не е лесно да имаш смелостта за това. Но не е и невъзможно!

 

 

Браво, юначе!
Боже, колко завеян бях на твоите години...

Толкова харесах постинга ти, и виждам че почти година не си писал!!! Надявам се, че ще се появиш отново, без значение дали си 20 годишно вече, дете на демокрацията или като мен, вярвал и разочарован бивш младеж!!!