През последните години у нас все повече се налага метода на тотален властови контрол. Партийните правителства, зашеметени от краткия си успех, си позволяват да упражняват натиск върху несъгласните. Превъзнасянето по успеха винаги е довеждало до техния колапс. И днес, при тази централизация на електоралния капитал в една партия, опасността не е за подминаване. Изобщо!

Защо пиша това? Преди дни от екран бе свален един ексцентричен, неординарен и темпераментен водещ. Става дума за Милен Цветков и свалянето му от телевизионния екран. Догадките, както винаги, са повече от една. От нов телевизионен проект до очевидното – нагаждачество на ръководството на телевизията към новата власт. Повод за последното предположение бяха думите на министър-председателя в „Нека говорят”, в което заяви в отговор на въпроса има ли медиен комфорт, че сутрин от Милен Цветков вечер до Слави Трифонов той бива постоянно критикуван. В „Шоуто на Слави” (онова велико предаване от 19.01.2010 г.) сценаристите намекнаха за „скрояване на шапка” от страна на  новата власт. Но той великия отказа да коментира слуховете, витаещи из простолюдието.

Все пак защо бе свален Милен Цветков? Нисък рейтинг – да, правдоподно. Но само с Лора Крумова „Здравей, България” няма шанс. В деня след парламентарния вот лятото в същия този сутрешен блок същия днес детрониран водещ каза, че оттук насетне в неговото предаване Б.Б. ще бъде най-критикуваната личност. Е, без съмнение си удържа на думата. И може би заради това бе принуден да излезе в отпуск. Неговото освобождаване не е последвано от нещо друго, освен натиск (това е моето лично мнение). То е продължение на линията у нас да се освобождават мислещите, неподдаващите се на контрол. Справка: Маргарита Михнева, Иво Инджев, Георги Коритаров.

С една дума, дами и господа, дресура. Трябва да слушкаш, да се подсмихваш, ако може дори да не мислиш. В нашата държава, където само същата тази държава е единствената многомилиардна корпорация, какво можем да очакваме. Машината може да смаже всеки, дръзнал да й се противопостави. Може да те принуди да си мълчиш, а понякога и директно да ти го заяви. И най-глупавато е, че това се прави срещу онзи, който предлага идеи и изказва мнение, а не срещу криминалния контингент. Защото трябва да сме много, ама много тъпи, ако си мислим, че държавата не може да се справи с мафията. Ако приемем това за дадено, то тогава наистина сме дресирани кученца. Но хей, нали все пак „интереса клати феса”.

Затова овчедушието от телевизиите прелива. Затова всичко е по сценарий. Затова президента в „Панорама” си чете директно по конспект отговорите. Затова Н.Б. бе обявен за топ-журналист. Затова Иво Инджев няма място в ефира (в неговия блог ivo.bg може да прочетете много негови лични преживавания на опити за дресура).

Алтернатива, както винаги, има. Тя е тук, на това място. И колкото и да не им иска, блог-обществото (наричат ни „ексхибриционисти”) тепърва ще се утвърждава. Дресурата със сигурност ще продължава обаче. И докога?

да, трябва всички да са послушни и да слушкат с двете ушички. И това пространство наистина е една от малкото алтернативи.

Мога да задам въпрос, защото напоследък не следя казионната преса - излезе ли някъде материал в казионните вестници кой всъщност е Кольо Парамов или пък Радослав Каратанчев - новият борец срещу корупцията в спорта...
В блог-пространството - да! Искам да знам има ли някой смелчага извън него...

Истината рядко е чиста и никога проста!