Изминаха вече първите месеци от управлението на ГЕРБ. Оценките бяха относително добри, впечатленията са на базата на положителното. Не се премина през крайни катаклизми или шокиращи скандали (като изключим истерията, завладяла ДАНС). Правителството разполага с добра основа за своите действия – положителна настройка на избирателите, добри външнополитически сигнали, стабилно парламентарно мнозинство. Като цяло сме в нюансите на розовото начало.

Но в политическия живот се роди нов феномен, чиито наченки покълват от около две години – това е политиката на антиговоренето. На ваденето на отрицателното, пошлото, мръсното. Този факт не прави впечатление, но от придатък към цялото вече се превръща в негова основа. А то като последствие води  до поляризиране, отчуждение и накрая – омраза.

За флагман на това говорене е откровенния дефицит на възможности за самостоятелна политика у нас. Тя често бива диктувана от чужди страни, интереси и лобита. България, колкото и да не ни се иска, често е част от план и разпределение зоните на влияние по света, голямата игра на шахматното световно поле според крилатото определение на Збигнев Бжежински. Това естествено води до проекцията на антимисленето и антиговоренето. В бедна страна като нашата не политическата, а икономическата власт е съществената, която раздава козовете. Всяко едно политическо действие по правило следва да бъде съпроводено от въпроса „Кой има полза?”. Естествено последствие е, че политиката се реализира не пред нас, а някъде задкулисно. За нас е шоуто на обидните епитети, квалификации и грознотия.

И оттук е ясно – бий, за да те уважават се превърна в бий, защото нямаш алтернатива. Виждаме го всеки ден. Думичките „те”, „продънили”, „ограбили”, „престъпници”, „далавераджии” са част от реториката на управляващите. В противовес чуваме само „ретроградни”, „диктатори”, „пи-ар”. Идеи тук? Кръгла, дебела нула. Дефиниция на политики – липсваща. Концепция и действие – отсъстващо. Антиговоренето е ежедневие вече. То наруши закона на омертата, то изкара декларациите за конфликт на интереси на министрите, то роди „котараците” , Стенли, розовите беемвета, декларацията против Доган и Станишев. Факта, че за бюджета липсват всякакви дебати е доказателство (въпреки, че и при бюджета изникна въпроса  „Кой има полза?” , иначе няма обяснение как за два часа от изречената от най-високо равнище фраза „този бизнес ще фалира при 12 % данък” се стигна до 15 % данък върху хазарта). А за липсата на дебати едните казаха „ленивост”, другите „безмислие”. Дори не бе зададен въпроса какво стана с приоритетните сектори образование и здравеопазване, които били мотора по време на криза. Единственото търсене е в сферата на грешката – онази на другия, не на предвижданата политика. Ествения резултат е и повишеното предлагане.
        В това отношение политичекото говорене е в обща кошница с простащината на чалгата. И там уж никой не харесва пошлите текстове, голата плът и откровенията на леглото. Но колкото повече голота има при чалгата, толкова по-продаваема става. В това отношение и на хорат им харесва да слушат термини като "малоумна идея", "феодални старци" и тем подобни.

Но все пак има един, за който думичката „анти” няма значение. Сега е избрал мълчанието, осмислянето на собствената грешка. Не се показва, макар че го заклеймиха заради отсъствието му от работа. Изказа се два пъти. Но го направи от гледна точка на провежданата политика. В момента събира впечатления и бавно, но сигурно отново се намества във властта. Имам предвид сегашната власт. Никога не трябва да бъде подценяван. Гореописания субект е умен и стратег, а който го отрича квалификацията е пълен глупак. Той е направил своята грешка преди години. Доказа го едно разследване. Но тази мръсотия не породи никакво антидействие. Никакви откровения в стил "сгащихме го". Принципите на антагонизма не се задейстаха. Мълчанието е обвило това престъпление в непрогледна мъгла. Защо ли? Крайно време е да се разплете "оня списък". Но ще поживеем, ще видим.

А в този ребус нещо за нас? Не. И май няма да го има. Все пак всичко е разцъфтяло в образованието, слънце грее в здравеопазването, не ходите на автосервиз – пътищата са брилянтни, чистичко е пред блока. Пей сърце. Те се плюят, а ние си продължаваме живота тук долу – в голямото БЛАТО...