Историята е изключителна наука. Малко хора биха понесли тежестите на историческата истина. Всеобхватна и точна. Безпощадна и обективна, историята чертае пътищата на света.

Историята има изключителното свойство да се повтаря. По безкомпромисен начин. За едни тежки, за други сладки повторения. Но все напомнящи изключителната тежест на историческата безпристрастност.

Годината беше 2006. Той се казваше Николай. Ничката му викахме. Изключително ученолюбив, възпитан и сдържан ученик. Мой най-добър приятел. Седяхме по английски език в час и той ме попита: „Какво ще правиш без мен?” За мен нещата се проясниха. Гръм ме удари. След като баща му вече от години беше в Испания, бе решил, че е време и семейството му да отиде там. Да, Ничката отиваше в Испания. При по-възможното бъдеще. И по-осъществимите мечти. Плакахме, ридахме, но ето вече три години той е в Испания и аз го виждам само лятото.

Днес беше 3 октомври, 2009 г. Бях на централна автогара. Не посрещах близък, а за мое съжаление изпращах такъв. Той се казваше Николай. Нико му викахме. Изключителен, директен и безпощаден, но ПИЧ. Истински и рядък. Стоеше до рейса и този мой най-добър приятел. Заминаваше за Испания. Да работи. Преди 12 дни той навърши 18 години. Стоеше и никой не обвини. Нито съдбата, нито Станишев, нито председателя Борисов, нито виновния за всичко – Ахмед Доган. А можеше да каже: „Ето заради този и този днес те оставям братле”. Но не го направи. Защото е борбен и най-важното мъж. Истински, натурален, без подправки. Рейса потегли. Казвах си: „Бъди твърд момче!” Но сълзите вече капеха.

Добро момче си, но, Животът е низ от Раздяли,.. с илюзии, хора и амбиции... Проблемът е да си останеш Добър и (скептичен) Оптимист!..