България е член на ЕС вече година и половина, като за да бъдем членове на този съюз хвърлихме доста усилия, но в крайна сметка постигнахме целта. След 1 януари 2007 г. гордо се нарекохме част от най-голямата икономическа общност в света. Но какво всъщност беше 1 януари 2007 г. ? Края на прехода ни към демокрация и капитализъм? Начало на новото? Или добре забравеното старо?
Вече измина година и половина от началото на това членство и аз като всеки младеж търся отговор на горните въпроси. И сякаш започвам да ги намирам, защото като гледам, слушам и чета всичко, което се случи на държавно (политическо) ниво у нас през 2008 г., то отговорите сами идват в главата ми .
Какви са отговорите?! Ами всъщност те се обединяват в един и той е, че се сбъдват желанията на всички български популисти (не български политици, европейци, дясномислещи, либералномислещи, лявомислещи, а просто български популисти).
Вероятно всички знаете, че 2008 г. е годината на мишката според китайския календар. ДЪРЖАВАТА - ТОВА СМЕ НИЕ, НАЛИ ТАКА?! И сега България, т.е. всички ние, е мишката, а ЕС е котката.
И така дами и господа 1 януари 2007 г. беше сбъднато желание. Няма спор обаче, че днес страната ни е в криза. Не, не са виновни брюкселските чиновници, че си вършат работата ЕФИКАСНО. Виновни сме си ние, защото вярвайки на популистите виждахме ЕС като лекарството на всички наши проблеми. И от днес нататък няма да се учудя, ако излезне някой от тях и гордо заяви: "ПОМОГНИ СИ САМ, ЗА ДА ТИ ПОМОГНАТ И ДРУГИТЕ!".
На тези популисти подарявам сентенцията на Пенчо Славейков : "ТЕОРИИТЕ СА ДОБРИ РЪКОВОДСТВА, НО ЛОШИ РЪКОВОДИТЕЛИ."