От известно време периодично се появяват новини, идващи главно от ведомството на Емилия Масларова – МТСП. Тези вести са свързани с острия недостиг на квалифицирани кадри, които изпитва българския бизнес и различните политики, които смята да предприеме правителството в отговор на нуждите на бизнеса. 

Предложенията варират от внасяне на работна сила от Виетнам, Египет, Молдова и др. до поощрение на икономически активните граждани над 66 г., т.е. достигнали пенсионна възраст. Като цяло предвижданата политика заслужава похвала, но има още неизползвани ресурси.

Свидетели сме как реформите в българската среднообщообразователна система стават чести поводи за дебати. Необходимостта от реформи е очевидна. Но някак си все се случва така, че тя е подминавана, макар и да е приоритетна за всяко правителство. Факт е, че образователния сектор е бил и все още е най-консервативния в нашата страна. И днес той не задоволява потребностите на обществото ни. След като завършат, децата не могат да намерят професионална реализация у нас и имат нужда от допълнителна практическа квалификация, която в най-добрия случай е около 2 години.

Училищата у нас са държавни и общински, т.е. получават финансиране от държавата и общините. Същите пишат и „амбициозните” образователни програми, които се следват плътно от учителите главно заради вертикалната управленска система. А е истина, че всичките програми са за кошчето за боклук. Цикъл на Крепс, импулс на сила, БВП на Конго за 2001 г. и т.н. и т.н. Всички тези неща се учат (зубрят) днес. Дефинициите са сложни, децата се товарят с напрежение, че не ги разбират, а в крайна сметка тези знания по никакъв начин не определят по-нататъшното професионално развитие на децата.

Какво е решението тогава? Да си представим, че „Икономедиа” АД (случайно съм подбрал компанията и вестника) има нужда от кадри с точно определени качества за попълване на екипа на в.Капитал. На мениджмънта на компанията е ясно как да бъдат оформени тези качества у един младеж – 15 или 16-годишен. Дружеството разполага със свое училище и момичето/момчето се учи директно от най-добрите в бранша, придобивайки неоценими качества, ноу-хау, практическо образование и др.

Или като цяло идеята е училищата да бъдат приватизирани. Тогава българския бизнес ще получи необходимите служители с готови знания, млади и нахъсани, необременени с никакви излишни знания по физика, химия, биология и други.

Схемата е следната: държавата в лицето на правителството определя училища за приватизация. Компаниите ги купуват и по закон са задължени да запазят предмета на дейност. Тези компании преценят нуждите си от кадрови потенциал и съставят програми за тяхната подготовка. На децата преди това се дава възможност да оформят предпочитанията си до 8 или 10 клас и да се насочат към съответното училище. Там да получат необходимите точни знания и на около 18 или 20 години да са готови за успешна работа. Разбира се, няколко фирми биха могли да създадат смесено дружество, с което да приватизират дадено училище и всяка поотделно след това да състави паралелки и да търси кадри с подходящ маркетинг. А държавните институции ясно да определят своите нужди и да запазят училища с държавно финансиране, които да готвят кадри за публичния сектор.

Ползите от тази идея са доста. Струва си да се обсъди предложението. Да се претеглят мненията „за” и „против” и да се прецени възможно ли е осъществяването й. Да видим можем ли да се грижим за децата си, защото в момента голяма част от тях искат това.

 

Много си малък, за да разсъждаваш по такива теми! Спомняш ли си от 90-те та до наши дни как се извършва приватизацията? Проучи внимателно и тогава говори!

Училището само в ръцете на държавата и общините! То е един от стълбовете на който се крепи държавността и гаранция за нейното бъдеще!!!
Това, което е необходимо е: създаване и засилване на връзките между бизнеса и училището. Надникни в "Преоткриване на корпорацията на Джон Нейсбит и Патриша Абърдийн - глава 4 -Уменията на новото информационно общество и глава 5 Образованието и корпорациите и ще намериш отговора. Проблемът е по скоро в състоянието на нашата икономика на този етап и липсата на заявени потребности от кадри от нейна страна.

mnogo novini gleda6 du6ko.
no nai li6oto e 4e im i vqrva6.

Да ти кажа идеята ти е много добра, същата идея ми се въртеше в главата преди няколко години, когато още си бях в България. Има проблеми при практическата реализация на този етап (ДПС и завземането на училища в родопския район).

дай да подарим на бизнеса училищата, за да могат да си обучат кадри.Примерно да дадем училище на "Атака" (която си е бизнес формация) за да си обучи "Волен Югент".Пич - чест ти прави размисъла ти, но това е много глупаво.Не може всичко да се измерва в пари, особено образованието.То е едно от малкото неща които развиват първо качества, а после способностти - колкото и да го е яд бизнеса.

Дотам, докъдето оставяш някои училища в ръцете на държавата. Защо? Всички трябва да се приватизират, държавата изобщо не трябва да се занимава с образование!
В момента българското образование учи децата как успешно да мамят. Нищо друго. Който е научил нещо полезно през учебните години го е научил или заради някой по-отдаден на работата си и съвестен учител, или поради личен интерес.
Не обръщай внимание на мрънкането на хора с левашко бабешко мислене. Доста време ще мине докато изчезнат. Но това не бива да пречи на изобретяването на бъдещето :)

добра идея

http://ikonomika.org/?p=1337

Крайъгълният камък на образованието: http://angeligdb.wordpress.com/Аз-живях-комунизма-така…/Крайъгълният-камък-на-образованието/

Училищита ни са си все още добре, поне тези, за които аз знам и стига да ти се учи, образованието е на достатъчно ниво. Проблем са университетите, не училищата. И няма нужда от приватизация, а по-скоро от различни договори между компании и университети. Имам много познати, които учат и работят за компании, които им избират университета и лекциите; работят 3 месеца и учат 3 месеца.

Идеята не е нова и е добра, макар и с малко модификации. Хората, които са против говорят глупости. Спомнете си, че всички училища преди освобождението са били ЧАСТНИ, а не организирани и финансирани от държавата,т.е. Османската империя. Училището е пълно с глупави предмети. Например синът ми учи. Информатика, по която учи програмиране и информационни технологии, работа с приложни програми. Пълна глупост е да се учат всички да програмират, абсолютна загуба на време и пари, след като програмистите са не повече от 1-2 на 1000души.
Системата на образованието е ориентирана единствено към запазване броя на учителските места доколкото е възможно. Във висшето образование пък се занимават предимно с интригии кражби. Едни крадат при управлението на ВУЗ-овете, другите, кой каквото може. Безплатен кабинет използван за офис, безплатен служебен телефон за бизнес цели, секретарка или аспирант на държавна издръжка обслужващ фирмата и т.н. Всичко това съм го наблюдавал лично, така че не говоря на изуст.

Номер 10, българските училища не са били финансирани от Османската империя по простата причина, че за нея образованието не е било от особено значение, за което си е платила цената. При тези обстоятелства, твърдението, че всички училища преди Освобождението били частни щеше да бъде безсмислено, дори ако беше вярно. А то не е: огромното мнозинство училища са били църковни.

"Училището" днес може и да е пълно с "глупави предмети", но 10 години след завършването си лично аз не съжалявам за тях, понеже намирам, че знанията от тях са умножили моите възможности и избор. Впрочем и програмиране съм учил (дори "олимпиади" съм печелил...), с което днес не се занимавам, но от което ми е останал усет за логика. И говорейки за логика, ако от предполагаемото наличие на "1-2 [програмисти] на 1000 души" следва липсата на необходимост за изучаване на информатика, то същото би важало и за математиката, литературата, биологията... И какво би следвало да учи синът ви тогава?

(постинг #11 също е от мен)

Stoqncho, интересно есе си написал. На твоите години имах някои сходни "радикални" идеи, но впоследствие видях малко свят, сблъсках се с живота самостоятелно и оцених част от знанията, които една държавна езикова гимназия ми даде.

Имам следните забележки към твоите мнения:

1. Идеализираш частния сектор - уви, той далеч не е толкова компетентен, колкото изглежда смяташ - понякога дори в собствената си област!

2. "На мениджмънта на компанията е ясно как да бъдат оформени тези качества у един младеж – 15 или 16-годишен."

Мениджмънтът (демек ръководството, управлението) на компанията не е педагогическа институция. Основната му дейност се състои в гасене на пожари и (евентуално, ако останат сили) краткосрочно планиране, не в детегледачество.

3. Един-два стажа (internship, практическо обучение, чиракуване, период на безплатен труд) могат да бъдат от огромна полза, но те само допълват образованието, без да го заместват. Образованието е нещо много по-всеобхватно и значимо от научаването на занаят - но днес много "занаяти" (професии) могат да се усвоят само ако имаш добро образование.

4. "необременени с никакви излишни знания по физика, химия, биология и други"
Първо, знанието не е "бреме". Второ, нима ако са ни нужни ядрени физици или мозъчни хирурзи, трябва да ги обучаваме (само по ядрен синтез или нервни функции) още от осми клас?

5. Честно да ти кажа, от самата идея млади хора (деца!) да бъдат обучавани от фирма, която след това да ги наема на работа, ме побиват тръпки. Мисля, че възприемаш термина "човешки ресурси" твърде буквално!

6. Най-важната цел на образованието е да научи хората на критично мислене. Колкото и парадоксално да звучи, мисля че българската система, колкото и западнала да е (а може би именно поради това?), поне в това отношение още дава някакви резултати.