От около три-четири години в речника на много от нас навлезна една нова дума – инвестиция. Думата инвестиция е широкообхватна, но най-вече тя остава в нашето съзнание като „пари за инвестиция”. Под това определение обикновено имаме предвид изработени пари, които се пренасочват в направление или дейност, от която очакваме възвращаемост и  разбира се печалба. Има инвестиции в имоти, капиталови пазари, инвестиция на време, но това, за което ще говорим по-надолу е  може би една от най-важните инвестиции за всички компании – инвестициите в хора, т.е. пари, дадени за развитие качествата на някоя личност.

В изданието на в.Труд от 29 февруари, 2008 г. на 12-13 стр. е поместено интервю с министъра на образованието Даниел Вълчев. Сега по-надолу цитирам някои изречения на министъра:

- „Това е един от най-важните въпроси при модернизацията на професионалното образование – остарялата база.”

- „Кабинетите, учебните полигони и работилници не са пипвани от няколко десетилетия.”

- „СТАВА ДУМА ЗА ПОМОЩ НА ОНЕЗИ ГИМНАЗИИ, КОИТО СА ПРИПОЗНАТИ ОТ БИЗНЕСА КАТО МЯСТО, В КОЕТО СЕ ПОЛУЧАВА ДОБРО ПРОФЕСИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ.”

Изобщо говорим за инвестиции на бизнеса в училищата с цел подобряване на обучението на децата. Но когато говорим за инвестиции, г-н Даниел Вълчев трябва да знае, че трябва да има гаранция за възвращаемостта им. Та да се пита сега един бизнесмен каква гаранция получава от едно СОУ за своите дадени пари? Договор, че ще получи хора с точно развити качества ли? Гаранция, че днес детето няма да седне да учи глупостите по физика, биология или не знам си какво още, а че ще се занимава с технология на бизнеса, от който училището получава пари? Не, този бизнесмен няма никакви гаранции за своята инвестиция. Единственото, което има насреща е 100 % риск. А кой предприемач инвестира при такова ниво на риска? Естествено никой. И пак стигаме до вкисналите (поне на мен до болка) миризливи проблеми на системата – мухлясалото ниво на обучение. Защото днес всички отличници в училище сядат следобед и губят 5, 6, 7 или бога ми не знам колко часа, за да разберат някакви калпави обяснения на дефиниции за професори по дисплини като гореспоменатите. И после вземат дипломката, да речем с успех 5,75, като преди дипломирането се захласват почти всеки час по сладкодумните си учители : „Учи, за да не работиш.” И после балона се пука и същите почват да реват наляво и надясно как нямало работа. И естествено на тях държавата ще им бъде виновна за това. А в образа на държавата в момента олицетворение е и г-н Вълчев, и г-н Станишев.  Но спокойно уважаеми господин премиер и господин вицепремиер, докато продължавате да разплаквате отличниците на днешната образователна система, няма да може да бъдете олицетворението на държавността дълго време – другите „месии” вече са готови и вие сами им гарантирате успеха.