Проф. Стив Ханке – идеологът за въвеждането на валутния борд в България дефинира  едно изключително определение – „правителство на 95-те процента”. В това определение той вкарва кабинети, които водят икономическа политика на базата на писаното в учебниците по икономика. А всъщност 95% от тяхното съдържание е неактуално. С лека перифраза може да определим и българското училище като „училище на 95-те процента”, т.е. 95% от това, което се учи в българското школо е безполезно и неприложимо в живота.

А дебати около образованието у нас – колкото щеш! Икономисти изготвиха 13 стъпки за оптимизация на системата. Въведоха се делегирани бюджети, предстои може би външно оценяване на знанията на учениците (в моето училище се проведе такова през миналата учебна година по някои предмети и после нищо не се случи) Но цялата тази врява е безмислена, защото в нея не се формира (дори не се задава) аргументиран отговор на въпроса: „Какво дава българското училище на младите в чисто професионален план?” А всъщност училището трябва да отговаря на потребностите на модерното общество. А това не е така в момента. Децата се претрупват с информация. Та от това ли се нуждае обществото. А не изпитва ли то необходимост от свръх подготвени хора в някоя тясна област?

Факт е, че наистина се учат неактуални неща. И затова не разбирам защо има удивление от факта, че безработицата сред туко-що завършилите е голяма или пък, че те не работят по специалността си или че на много малка част от тях не им се налага да карат стажове. Защо има учудване от обяви в следния вид: „Опит по специалността – минимум три години.” На практика за 17 години обучение образованието в България не произвежда вече завършени кадри, готови да се справят с високи длъжности. Бизнесът трябва да ги квалифицира допълнително. В 95% от случаите това е съвършено верен факт.

Алтернативата? Това е училището на тясна специализация. Да си представим следното: сформира се един клас от 25 ученика. През четиригодишния си период на обучение децата се учат само да речем как се остри нож. След като завършат те ще са специалисти с безспорни качества и конкурентноспособност. Защо не направим така? Защо средното образование не готви учениците в тясно избрано от тях направление? Схемата е следната: основното образование ще има за задача да оформи интересите на ученика, като всички предмети са разпределени за обучение в равен брой часове. Децата ще имат добра възможност да отсеят кое им се отдава и кое – не. И така в средното образование да се съсредоточат само върху онази дисциплина, в която са успели да покажат качества.

Какво печелим? Незабавно ще се повиши конкуренцията в областта на човешките ресурси. Извинете ме за спортния термин, но: „конкуренцията ражда шампиони”. Добреизвестно е, че България изпитва все по-голям недостиг на квалитетни кадри, а тази радикална реформа би довела до по-бързото започване на работа от страна на младите. Вместо на 24, на 19-сет години те ще бъдат готови за успешна работа. Така също ще се помогне и на пенсионната система. Няма спор, че това ще повлияе и на ръста на икономиката, защото както знаем той силно зависи от качеството на работната сила.

Нека да претеглим мненията относно алтернативата и евентуално да се потърсят инструменти за провеждането й.

Вече е време да спрем да товарим учениците с безполезни и неактуални факти, а да ги направим конкурентни и трудоспособни на европейския пазар на труда.